Катерушките днес – за игра, носталгия или демонтаж?

Сценарии на използване - примери от настоящето

Старите тръбни катерушки представляват само една част от разнообразието на съоръжения и пространства за игра, които се появяват по света през 20 век, основно след Втората световна война. В България именно катерушките са съоръженията за игра, които все още се срещат често и са неразделна част от градските пространства.

Днес, десетки години след появата им, може да срещнем катерушки, които старателно се поддържат; катерушки, които са се превърнали в незабележими елементи на градската среда, изоставени и олющени; катерушки, като произведение на съвременното изкуство; катерушки като предизвикателство за катерене; или катерушки като изложбен експонат. И още един интересен пример са катерушките, които по един или друг начин са адаптирани към новите нормативни изисквания за безопасност.

Със снимките, които следват, ще демонстрирам всеки един от случаите описани горе.

Започвам с “Южния парк” и две абсолютно различни ситуации – детските съоръжения за игра в центъра на парка, които се поддържат и пребоядисват редовно и забравената пързалка-слон, която е превзета от растителността наоколо.

Снимките на площадката са от лятото на 2022г. За снимки от 2019г вижте тук.

Както пътечките, които водят към тази пързалка, така и самата тя е изоставена. А дивата малина все по-уверено превзема пространството.

Катерушката-лодка от изложбата ТОТАЛПРОЕКТ на НАН проведена в РЦСИ “Топлоцентрала” през лятото на 2022г е пример за катерушка превърнала се в изложбен експонат, но в същото време доказала своята универсалност като съоръжение за игра в пространството на арт-ценръра.

Катерушки като скулптури – Emilie Pierson, вдъхновена от личните си спомените, които носят катерушките, създава скулптурите КАТЕРУШКА 1 и КАТЕРУШКА 2, като част от артистичната резиденция Bliida във Франция, през лятото на 2022г. Комплект чертежи е подготвен, за да могат да бъдат изработени скулптурите такива, каквито ги помни художничката от своето детство. Следва ръждясване на елементите, за да придобият желания външен вид.

Катерушки като предизвикателство за катерене

Страстта на René Langner и Stefan König от Германия към катеренето на катерушки с професионално оборудване за катерене ги води и до София. В интервю те споделят: “Дизайнът и формата на носталгичните катерушки са много вълнуващи и толкова различни”. Рене и Стефан създават календар със снимки с катерушки, което води до това, че хора постоянно им пращат информация за различни катерушки по света.

Така тяхното изследване продължава и ги води на нови места, сред които и София.

Тук и завинаги?

Може би ви е правило впечатление, че катерушките в София са много. Често незабележими те са се превърнали в неразделна част от градскта среда и като че ли са тук завинаги, но наистина ли е така?

Колко са катерушките в София? 

Колко са катерушките в София? Ще започна с този въпрос и с малко цифри. Количеството катерушки в града е голямо. Те са били една неразделна част от обществените пространства (било то междублокови пространства, градинки или паркове) създавани през 70-те и 80-те години на 20век. Също така са били и част от дворовете на детските градини създадени по същото време.

Според последните данни на Софияплан (към юни 2021) представени в картата Пространства за игра на територията на Столична община в Столична община има общо 1779 детски площадки, от които 926 площадки са за основен ремонт. Най-често това са площадки със стари метални съоръжения. Всички те би трябвало да бъдат демонтирани, тъй като не съответстват на текущата наредба за безопасност. А на тяхно място да се появят нови съоръжения за игра. И това наистина се случва, но относително бавно.

Катерушките изчезват, макар и бавно 

Процесът на замяна на катерушки може да бъде наблюдаван вече не една година в София. Ще дам два примера – първият за промяната на междублоково пространство до ул. Елин Връх в София, недалеч от дома ми; вторият – за измененията на площадка за игра в Южния парк в София.

Преди няколко години в междублоковото пространство до ул. Елин Връх бяха направени две нови детски площадки. Старите съоръжения или бяха демонтирани или останаха извън оградите на новите площадки. Някои от демонтираните катерушки останаха да лежат “изкоренени” на тревната повърхност. Правоъгълната форма на новите площадки по никакъв начин не беше съобразена със съществуващото пространство. Всичко извън оградата остана непроменено – стари пейки, масички и люлка направени от живущите в блоковете, старите катерушки и разбира се старата рамка за тупане на килими. Ако преди съоръженията за игра са били част от едно общо пространство, то сега пространството за игра е обособено зад ограда. Но старото общо пространство остава мястото за игра на децата.

Децата играят навсякъде, по-големите деца явно не проявяват голям интерес към новите съоръжения за игра, а между големите дървета се появяват някои DIY съоръжения направени от техните родители. Това са една голяма люлка от дебел клон и въжено тролейче между две от по-големите дървета.

Вторият пример е площадка със стари метални съоръжения отново в Южния парк. Тя е разположена насред дървета в близост до две алеи, а съоръженията, които в момента са останали са семейството слонове и три лъва. По-рано там също така е имало пързалка-слон и катерушка жираф, които са демонтирани преди години от съображения за безопасност. Катерушките които са останали обаче се поддържат, както и част от другите стари катерушки в парка, както вече беше споменато.

Снимки: Ивайло Сиркаров, 2010г

Снимка: Л. Жеглова, 2022г.

Защо е интересен за мен този така прост пример? Той ни показва, че е възможно да се преразгледа опасността на катерушките – тоест тези които наистина крият риск поради, например, височината си, да бъдат премахнати, а другите катерушки да бъдат адаптирани към съвременните нужди.

Могат ли да остават катерушките завинаги и има ли полза от тях? 

Както у нас така и навсякъде по света площадките за игра, изградени след годините на модернизма, губят своята изобретателност, авантюризм и естетически качества. Но освен новите скучни пластмасови площадки ние имаме старите катерушки и ще повторя – те са много, а освен това децата продължават да им се радват!

И дори и да са поомръзнали на мнозина, те носят своята ценност.

Всички тези съоръжения пазят спомените ни за детството, за детството в града. Катерушките основно съществуват в оригиналните условия, в които са били създадени – тоест те са разположени в градското пространство така както преди, не са оградени от огради и обособени в отделно пространство за игра, а са интегрирани в заобикалящото ги пространство, макар то и да се променя. По някой път те остават извън оградата на новите детски площадки, но се намират буквално на сантиметри от нея. Наистина ли са толкова опасни? Крият ли риск? И дали риска, който създават катерушките не е полезен за децата? И няма ли други потенциално по-големи рискове, които съвременният град крие?

Катерушките са устойчиви, което са доказали с времето. Катерушките са разнообразни и предоставят възможности за игра с отворен край за различните възрасти, което потвърждава тяхната висока игрова стойност. Не на последно място бих искала да отбележа гъвкавата интеграция на катерушките в градската среда. Катерушките могат да бъдат разположени както на групи така и единично, по такъв начин позволявайки да бъде създадена възможност за игра без да се изисква специално обособено пространство за това.

По света има примери за запазване на стари катеруши и игрови скулптури, такива като площадките на Алдо ван Ейк в Амстердам; катерушки в Дрезден и игрови скулптури от Източна Германия.

Може ли София да преразгледа бъдещето на катерушките? Да бъдат адаптирани към новия живот на града? Може би някои катерушки могат да се превърнат в изкуство в градска среда, но също и да останат места за игра, както и за диалог между порасналите деца и децата сега?

От тези над 900 площадки, които са за основен ремонт възможно ли е поне някои от тях да бъдат съхранени и поддържани? Можем ли ние като граждани, родители, лица, вземащи решения в градовете да изискаме една по-добра среда за нашите деца, както и за нас, когато новото наистина представлява нещо качествено, а старото е добре опазено и адаптирано към съвременния живот?