Концепцията на българския павилион на архитектурното биенале във Венеция през 2023 година е посветена на демографската криза в България, която води до обезлюдяването на населени места.
Павилионът носи названието “Образованието от мрак към светлина”. Темата е посветена на големия брой изоставени училища и разглежда възможности за преосмисляне на изоставените райони. Освен снимки и елементи от интериора на затворените училища в изложбата са представени и две катерушки, които са разположени в двора на павилиона.
Какво общо имат катерушките с обезлюдяването и изоставениете училища?
Имах удоволствието да задам няколко въпроса за катерушките на арх. Борис Тикварски – съавтор на българския павилион.
− Дали бихте споделили, какво ви вдъхнови да включите и катерушки в изложбата на българския павилион?
− Няколко бяха причините – основната беше че намерихме няколко заснети от Александър Думарей – изоставени в училищни дворове. Но по-интересно ни беше че в целия район Дорсодуро във Венеция, където се намира и българският павилион има само една детска площадка. Искахме тези катерушки да се използват, и нашият павилион да е както интересно място за всички посетители на биеналето, включително и техните деца. Искахме мястото да е интересно и посещавано и от местни жители, да се вмъкнем в градската тъкан и поне за 6 месеца докато тече биеналето да дадем нещо обратно на града.
− Сигурно ви е направило впечатление количеството катерушки в страната – има ги в градовете, селата, в планината… Виждате ли бъдеще за тези съоръжения?
− Това са катерушките, които ние имахме като деца. Опростената геометрия и конструкция са това, което е ценно при тях. Минималният дизайн стимулира въображението при децата. Глубусът се превръща в подводница или космически кораб, база, магазин и какво ли още не. Всичко се адаптира към сценария за игра. Историята е водещата, а катерушките участват без да пречат. Катерушките и идеите които са довели до създаването им са устойчиви и смятаме, че при подходяща адаптация и обезопасяване те могат отново да станат част от урбанизираната среда.
− Има ли прилика между съдбата на катерушките и изоставените училища?
− Това е труден въпрос, при катерушките проблемите са сякаш сходни, но там съществува и факторът със сертифицирането. В момента тече една подмяна на старите катерушки с “безопасни” такива, най-често с по-лоши качества, по-нетрайни, но сертифицирани. При училищата проблемите най-често са свързани с липсата на деца.
− Много ми е любопитно, как кълбото и ракетата стигнаха от София до Венеция?
− Кълбото беше наистина най сложно за транспорт. В началото мислехме да го поставим в центъра на изложбата, но в последствие то зае мястото си на двора като част от сценографията предвидена за външното пространство. Катерушката беше разрязана и направихме възможно тя в последствие да бъде сглобена на място. В момента е малко като 3 измерен пъзел . Основата също беше променена за да може катерушката да е стабилна дори и без да е забита в земята.
Относно транспорта, първо я натоварихме на камион до венеция, и от там тя беше транспортирана с лодка до мястото на павилиона.
− От снимките от изложбата се вижда, че съоръженията са реновирани – как и къде се случи това?
− Намерихме няколко места които се занимават с изработване на детайли от метал. Фирмата която избрахме изработи основата, махнаха слоевете боя и боядисаха наново елементите.
Самите катерушки не бяха в лошо състояние и работата не беше трудна.
− Къде ще се върнат катерушките от изложбата във Венеция – на мястото където са били в София или имате други идеи за тях?
− Трябва да бъдат върнати от местата от които сме ги взели. Специално за катерушките това стана със съдействието на община Изгрев и те ще бъдат върнати отново там.
Изразявам моята благодарност на арх. Б. Тикварски за това, че отговори на въпросите за катерушките във Венеция.
Очакваме катерушките обратно в София тази есен. За тези от нас, които не са успели да посетят павилиона във Венеция, това е малка възможност да се докоснат до него в столицата!