Изразявам моята благодарност на арх. Б. Тикварски за това, че отговори на въпросите за катерушките във Венеция.

Очакваме катерушките обратно в София тази есен. За тези от нас, които не са успели да посетят павилиона във Венеция, това е малка възможност да се докоснат до него в столицата!

Заглавно изображение: снимка от двора на българския павилион във Венеция, септември 2023 година. © Борис Тикварски

Сценарии на използване - примери от настоящето

Старите тръбни катерушки представляват само една част от разнообразието на съоръжения и пространства за игра, които се появяват по света през 20 век, основно след Втората световна война. В България именно катерушките са съоръженията за игра, които все още се срещат често и са неразделна част от градските пространства.

Днес, десетки години след появата им, може да срещнем катерушки, които старателно се поддържат; катерушки, които са се превърнали в незабележими елементи на градската среда, изоставени и олющени; катерушки, като произведение на съвременното изкуство; катерушки като предизвикателство за катерене; или катерушки като изложбен експонат. И още един интересен пример са катерушките, които по един или друг начин са адаптирани към новите нормативни изисквания за безопасност.

Със снимките, които следват, ще демонстрирам всеки един от случаите описани горе.

Започвам с “Южния парк” и две абсолютно различни ситуации – детските съоръжения за игра в центъра на парка, които се поддържат и пребоядисват редовно и забравената пързалка-слон, която е превзета от растителността наоколо.

Снимките на площадката са от лятото на 2022г. За снимки от 2019г вижте тук.

Както пътечките, които водят към тази пързалка, така и самата тя е изоставена. А дивата малина все по-уверено превзема пространството.

Катерушки като скулптури – Emilie Pierson, вдъхновена от личните си спомените, които носят катерушките, създава скулптурите КАТЕРУШКА 1 и КАТЕРУШКА 2, като част от артистичната резиденция Bliida във Франция, през лятото на 2022г. Комплект чертежи е подготвен, за да могат да бъдат изработени скулптурите такива, каквито ги помни художничката от своето детство. Следва ръждясване на елементите, за да придобият желания външен вид.

Снимки:@emiliegueorguieva

Катерушки като предизвикателство за катерене

Страстта на René Langner и Stefan König от Германия към катеренето на катерушки с професионално оборудване за катерене ги води и до София. В интервю те споделят: “Дизайнът и формата на носталгичните катерушки са много вълнуващи и толкова различни”. Рене и Стефан създават календар със снимки с катерушки, което води до това, че хора постоянно им пращат информация за различни катерушки по света.

Така тяхното изследване продължава и ги води на нови места, сред които и София.

Снимки:@gerueste_der_republik

Тук и завинаги?

Може би ви е правило впечатление, че катерушките в София са много. Често незабележими те са се превърнали в неразделна част от градскта среда и като че ли са тук завинаги, но наистина ли е така?

Колко са катерушките в София? 

Колко са катерушките в София? Ще започна с този въпрос и с малко цифри. Количеството катерушки в града е голямо. Те са били една неразделна част от обществените пространства (било то междублокови пространства, градинки или паркове) създавани през 70-те и 80-те години на 20век. Също така са били и част от дворовете на детските градини създадени по същото време.

Според последните данни на Софияплан (към юни 2021) представени в картата Пространства за игра на територията на Столична община в Столична община има общо 1779 детски площадки, от които 926 площадки са за основен ремонт. Най-често това са площадки със стари метални съоръжения. Всички те би трябвало да бъдат демонтирани, тъй като не съответстват на текущата наредба за безопасност. А на тяхно място да се появят нови съоръжения за игра. И това наистина се случва, но относително бавно.

Катерушките изчезват, макар и бавно 

Процесът на замяна на катерушки може да бъде наблюдаван вече не една година в София. Ще дам два примера – първият за промяната на междублоково пространство до ул. Елин Връх в София, недалеч от дома ми; вторият – за измененията на площадка за игра в Южния парк в София.

Преди няколко години в междублоковото пространство до ул. Елин Връх бяха направени две нови детски площадки. Старите съоръжения или бяха демонтирани или останаха извън оградите на новите площадки. Някои от демонтираните катерушки останаха да лежат “изкоренени” на тревната повърхност. Правоъгълната форма на новите площадки по никакъв начин не беше съобразена със съществуващото пространство. Всичко извън оградата остана непроменено – стари пейки, масички и люлка направени от живущите в блоковете, старите катерушки и разбира се старата рамка за тупане на килими. Ако преди съоръженията за игра са били част от едно общо пространство, то сега пространството за игра е обособено зад ограда. Но старото общо пространство остава мястото за игра на децата.

Децата играят навсякъде, по-големите деца явно не проявяват голям интерес към новите съоръжения за игра, а между големите дървета се появяват някои DIY съоръжения направени от техните родители. Това са една голяма люлка от дебел клон и въжено тролейче между две от по-големите дървета.

Вторият пример е площадка със стари метални съоръжения отново в Южния парк. Тя е разположена насред дървета в близост до две алеи, а съоръженията, които в момента са останали са семейството слонове и три лъва. По-рано там също така е имало пързалка-слон и катерушка жираф, които са демонтирани преди години от съображения за безопасност. Катерушките които са останали обаче се поддържат, както и част от другите стари катерушки в парка, както вече беше споменато.

Защо е интересен за мен този така прост пример? Той ни показва, че е възможно да се преразгледа опасността на катерушките – тоест тези които наистина крият риск поради, например, височината си, да бъдат премахнати, а другите катерушки да бъдат адаптирани към съвременните нужди.

Могат ли да остават катерушките завинаги и има ли полза от тях? 

Както у нас така и навсякъде по света площадките за игра, изградени след годините на модернизма, губят своята изобретателност, авантюризм и естетически качества. Но освен новите скучни пластмасови площадки ние имаме старите катерушки и ще повторя – те са много, а освен това децата продължават да им се радват!

И дори и да са поомръзнали на мнозина, те носят своята ценност.

Всички тези съоръжения пазят спомените ни за детството, за детството в града. Катерушките основно съществуват в оригиналните условия, в които са били създадени – тоест те са разположени в градското пространство така както преди, не са оградени от огради и обособени в отделно пространство за игра, а са интегрирани в заобикалящото ги пространство, макар то и да се променя. По някой път те остават извън оградата на новите детски площадки, но се намират буквално на сантиметри от нея. Наистина ли са толкова опасни? Крият ли риск? И дали риска, който създават катерушките не е полезен за децата? И няма ли други потенциално по-големи рискове, които съвременният град крие?

Катерушките са устойчиви, което са доказали с времето. Катерушките са разнообразни и предоставят възможности за игра с отворен край за различните възрасти, което потвърждава тяхната висока игрова стойност. Не на последно място бих искала да отбележа гъвкавата интеграция на катерушките в градската среда. Катерушките могат да бъдат разположени както на групи така и единично, по такъв начин позволявайки да бъде създадена възможност за игра без да се изисква специално обособено пространство за това.

По света има примери за запазване на стари катеруши и игрови скулптури, такива като площадките на Алдо ван Ейк в Амстердам; катерушки в Дрезден и игрови скулптури от Източна Германия.

Може ли София да преразгледа бъдещето на катерушките? Да бъдат адаптирани към новия живот на града? Може би някои катерушки могат да се превърнат в изкуство в градска среда, но също и да останат места за игра, както и за диалог между порасналите деца и децата сега?

От тези над 900 площадки, които са за основен ремонт възможно ли е поне някои от тях да бъдат съхранени и поддържани? Можем ли ние като граждани, родители, лица, вземащи решения в градовете да изискаме една по-добра среда за нашите деца, както и за нас, когато новото наистина представлява нещо качествено, а старото е добре опазено и адаптирано към съвременния живот?

Кратка история на катерушките за деца

Детските площадки и съоръженията за игра на открито започват да се появяват в различни градове по света след края на Втората световна война като част от едно по-мащабно обновяване на градската среда.

В този текст ще разгледам примери, които са най-тясно свързани с катерушките - поне от естетическа гледна точка.

И така, може смело да заявим, че бащата на детските площадки е архитектът Алдо ван Ейк, който работи в отдела за градско развитие (Department of City Development) на Амстердам между 1947 – 1978г. Площадките му се появяват след Втората световна война. Първата площадка е построена през 1947г. и е експеримент – тя се състои от пясъчник с широк ръб, четири кръгли “камъка” и катерушка. Площадката има успех и е последвана от нови площадки, които бързо намират своето място в изоставени части на града, сред паркове и градинки. Площадките за ван Ейк са начин да тества своите идеи за архитектурата. Те са разнообразни по размер и форма и успешно се интегрират в градската тъкан. Всички площадки са различни, но са съставени от определен брой повтарящи се елементи (Fabrizi, 2018; van den Bergen, 2002).

За тридесет години Ван Ейк създава около 700 площадки, от които едва седемнадесет могат да бъдат видяни днес - било то в оригиналния им вид или фрагменти от тях.

Ако погледнем към историята на металните катерушки във вида, в който ги познаваме от соц детството си, то те се срещат в множество бивши социалистически държави. В Съветския Съюз например те се появяват през 60-те, когато самата идея за това, какви трябва да бъдат пространствата за игра за деца, силно се променя на фона на измененията, случващи се в архитектурата и градоустройството. Ако преди това площадките са били оградени пространства и е имало много точен регламент за това, какви трябва да бъдат, често дейностите, които са се провеждали там, са били водени от възпитатели и педагози, то през 60-те площадките стават отворени и свободни. Тези площадки много хармонично се вписват в обширното междублоково пространство на новите микрорайони. Има съоръжения за по-малки деца и по-големи. Експерименталния микрорайон Новые Черемушки е мястото, където се появяват прототипи на разнообразни съоръжения, които впоследствие се възпроизвеждат из целия СССР. Дизайнери и архитекти създават катерушки във формата на жираф или пързалка – слон. Но разбира се любимата и най-популярна форма на игрово съоръжение е ракетата (Броновицкая, 2017).

Автори на тези съоръжения не са известни, тъй като те са били разработвани от специално възложени колективи в държавните архитектурни кантори. Ако и съществували каталози с типологиите съоръжения, то те били предназначени за монтажните работници или ползвателите. Такъв пример са изданията на Ефим Минскин «Игрови площадки за деца» от 1969г. и «Игри за деца и младежи» от 1976г. (Gorokhov, 2022).

Около 80-те става ясно, че самата среда на новите микрорайони се е превърнала в много еднообразно място за живот. Повечето детски площадки също стават много стандартни пространства с еднообразни фабрично изработени съоръжения за игра (Броновицкая, 2017).

История на катерушките в България

Историята на катерушки в България може да се сравни с примерите на Съветския съюз и Източна Германия описани по-горе. Катерушките са неразделна част от междублоковото пространство на новото следвоенно строителство. С типизираните катерушки се обзавеждат и дворовете на детските градини. Добре познатите кълбета, ракети, слончета, къщички, лодки изглежда, че нямат известен автор.

През 70-те години с проектирането на детски площадки започва да се занимава проф. Серафим Серафимов, основател на специалност „Дизайн за детската среда” в НХА, доцент и професор в НХА в специалност Промишлен дизайн /от 1969г./ и специалност Дизайн за детската среда /от 1988-9г/; преподавател в НБУ от 1994 г.

Проф. Серафимов разработва “Съоръжения за обзавеждане на открити пространства за игра и отдих” – система от модулни елементи изработени от вече добре познатите метални тръбни конструкции.

Проф. Серафимов продължава с още няколко разработки, а с дизайните си участва в ред изложби, например в изложбата “Естетизация на градската среда” в галерия "Шипка 6" през 1978г, както и в първата национална изложба “Дизайн в детския свят” през 1981г.

Наистина прави впечатление разнообразието от елементи, които са били част от разработките на дизайнера. През 80-те години съоръженията на проф. Серафимов започват да се произвеждат масово, а някои от тях все още се срещат на места в София.

Както в Източна Германия така и при нас се появяват тъй наречените игрови скулптури – добре познатите на всички камили, кончета, слончета и т.н. Техни автори са Илия Икилюлее и Георги Гергов, които създават мозаечните животни в края на 70-те, началото на 80-те. Слончето в Борисовате градина се е превърнало в символ на пространството, давайки и името на площадката и днес.

След като проследихме историята на катерушките в България, нека сега се обърнем към възможното им бъдеще.

Примери за запазване на катерушките по света днес

Детски площадки на Алдо ван Ейк в Амстердам

През 2016 година графичните дизайнери Denisa Kollarová и Anna van Lingen издават книгата “Aldo van Eyck, Seventeen Playgrounds” посветена на седемнадесетте площадки на Алдо ван Ейк или елементи от тях, които все още може да бъдат срещнати в Амстердам. Проектът им продължава с пътуваща изложба на една от оригиналните катерушки на Алдо ван Ейк, множество лекции и създаването на онлайн платформата www.seventeenplaygrounds.com, където може да бъде видяна карта с площадките на ван Ейк, както и архив с публикации посветени на детските площадки. Както споделят самите дизайнерки днес, шест години по-късно съоръженията на Алдо ван Ейк в квартала на Амстердсм Zuid са защитени, благодарение на извършената от тях работа. Има съоръжения, които са преместени в музея Rijks в Амстердам пак с цел опазване. “Като цяло ситуацията е много по-добре отколкото през 2014г. Има повече осведоменост благодарение на нашите публикации, лекции и изложба. Хората ценят съоръженията повече, отколкото в самото начало” (из разговор с дизайнерките).

Катерушки в Дрезден

В Дрезден може да се наблюдава следната история. Така характерните преди 1989 година катерушки във формата на гъбка или ракета се превръщат в голяма рядкост в града след 2014, когато започват да бъдат демонтирани поради новите норми за безопасност. Това се случва и на Aechner strasse, където са били разположени много от старите съоръжения.

През 2015 година се провежда проучване сред децата, младежите и възрастните от квартала относно бъдещето на катерушките там. Както архитектът Florian Ehrler разказва “обратната връзка особенно от децата винаги е била, че мнозина се идентифицират със старите съоръжения, помнят ги от миналото и искат да бъдат запазени”.

Асоциацията за технически прегледи в Германия (TÜV), организациите по защита на паметниците одобряват решението за съхранение на старите катерушки. Катерушките са реновирани: поцинковани, заварките ремонтирани и заковани по-дълбоко в земята. Ново място е избрано за детската площадка, където обновените стари катерушки съжителстват с нови метални съоръжения. Като цяло площадката функционира много добре по думите на архитекта Florian Ehrler.

И така благодарение на въвличането на гражданите в процеса на вземане на решения съвременната история на катерушките от Източна Германия е съхранена на тази площадка в Дрезден.

Игрови скулптури в Германия  

В статията си “Ostmoderne Spielskulpturen – robuste Spielobjekte aus vergangener Zeit”, Peter Fabich разглежда различните примери на игрови скулптури в Германия, като акцентира своето внимание върху целеустремените граждани, които държат да съхранят старите игрови скулптори заедно с емоциите и спомените, които те носят. Такава е и историята на Eisenach, където граждани се борят пързалката-слон от квартала им да бъде съхранена и реновирана. Това е същата пързалка, която вече видяхме в текста по-горе.

Fibich (2022) споделя още:

В България игровите скулптури, но особенно катерушките са запазени и до днес. Някои заслужават да бъдат включени в списъка с паметници, други може би просто да бъдат поддържани, за да продължават да носят всекидневните спомени на града.

Референции

Fabrizi, Mariabruna (2018) “Human Structures and Architectural Archetypes: Aldo Van Eyck’s Playgrounds (1947 – 1978)“, https://socks-studio.com/2018/02/11/human-structures-and-architectural-archetypes-aldo-van-eycks playgrounds-1947-1978/

van den Bergen, Marina (2002) “Playgrounds by Aldo van Eyck”, https://www.archined.nl/2002/07/playgrounds-by-aldo-van-eyck/

Броновицкая, Анна (2017), "Краткая история игровой площадки в России", http://architekturfuerkinder.ch/russia/

Gorokhov, M et al (2022) “Soviet Playgrounds. Playful landscapes of the Former USSR”, Zupagrafika

Fibich, Peter (2016) “Von Kletterpilzen und Rutschelefanten”, http://www.freiraumkonzepte.com/spielplaetze-in-der-ddr

Burkhalter, Gabriela (2020) “Spielplätze und skulpturen in den DDR: industriell und individuell”, http://architekturfuerkinder.ch/ddr/

Иванова, Незабравка (1981) “Дизайн за детето”, Стр.27-29, Промишлена естетика. Декоративно изкуство.1981/3.

Hein, Dirk (2017) “Da werden Erinnerungen wach: Hier steht Dresdens letzter DDR Spielplatz”,  https://www.tag24.de/amp/spielplatz-dresden-ddr-osten-klettern-aachener-strasse-285671

Fibich, Peter (2022) “Ostmoderne Spielskulpturen – robuste Spielobjekte aus vergangener Zeit”, https://www.spielplatztreff.de/blog/ostmoderne-spielskulpturen-robuste-spielobjekte-aus-vergangener-zeit/

Детският свят в нашите градини. Борис Борисов

Промишлена естетика. Декоративно искуство. 1979/5

Дизайн за детето. Незабравка Иванова

Промишлена естетика. Декоративно искуство. 81/3